Dr. Dulmelis DG Sandu¹ и Dr. Alexandra Weaver²,
¹Poultry Veterinarian, Alltech Technical Support Services
²Global Technical Support, Alltech Mycotoxin Management

Имунната система е постоянно обсадена от различни стресови фактори. Стресът, независимо дали е от болести или от факторите на околната среда, играе решаваща роля за цялостното здраве и благосъстояние на птичите стада. Стрес-факторите на околната среда, като лош мениджмънт на стадата, ниско качество на фуражите и наличието на замърсители в тях, като например микотоксини, водят до подтискане на имунната функция при птиците. Вирусните и бактериалните инфекции също могат да  причинят имуносупресия. Те често водят до намаляване на резистентността към инфекциозни заболявания и до невъзможността птиците да си изградят правилен имунен отговор, дори при използването на адекватни ваксинални програми. В птицевъдната индустрия имуносупресивните вирусни, бактериални и протозойни заболявания се  ограничават и контролират с ваксини. Независимо от това, производителите на птици продължават да се сблъскват с предизвикателства при контролирането на огнищата на болести, засягащи продуктивността и здравния статус на техните стада, въпреки съвременните ваксини и ваксинални програми. В тази статия ние изследваме как микотоксините - често срещан, но често недостатъчно диагностициран проблем - могат да бъдат един от факторите, участващи в провала на ваксинационната програма.

Въпрос на ваксинация или микотоксини
Основната роля на имунната система е да разпознава чужди организми и компоненти като не-свои, както и да създава имунен отговор на предизвикателствата [1]. Двата вида имунитет - вроденият и адаптивният са отговорни за създаването на такъв отговор. Вродената имунна функция се счита за първата защитна линия. Състои се от физични и химични бариери, като кожен и стомашен секрет, както и от процеса на възпалителната реакция чрез клетъчни компоненти, като например левкоцити (бели кръвни клетки). За разлика от вродения, адаптивният имунитет участва в разпознаването, неутрализирането и елиминирането на патогените, чрез производството на  съответните антитела. Върху успешната защита, базирана на двата механизма влияят и други фактори, като вирулентност на инфекциозния агент, благосъстоянието на птиците и състоянието на имунния им статус [2, 3]. Именно за това е важно имунната система на птиците да се поддържа активна, когато се обмислят програми за ваксиниране, които да помогнат контрола на заболяванията.

Използването на ваксини и ваксинални програми играе решаваща роля за смекчаването и контрола на инфекциозните болести при птиците [4]. Целта им е да минимизират продължителността и разпространението на болестта, да намалят клиничните признаци и да снижат производствените загуби. Въпреки че използването на ваксини се счита за ефективна алтернатива при производствените системи в птицевъдството, то все пак е свързано с натрупването на значителни финансови разходи. Следователно, неуспехът на приложената ваксина и ваксинална програма биха имали не само икономически ефект, но са свързани и с хуманното отношение към птиците, поради което тези проблеми са актуални и трябва да бъдат напълно проучени и изяснени.

Някои от причините за неуспех на ваксината могат да се дължат на проблеми със самата ваксина, с неправилно й прилагане, както и на някои фактори при птиците, като например имуносупресия. Имуносупресираните птици често имат атрофия на имуноасоциираните органи, неадекватни ваксинални реакции, повишена заболеваемост от вторични бактериални инфекции, проблеми с продуктивността, ниски параметри на ефективността и повишена смъртност. Имуносупресията при птиците може да остане незабелязана, защото зависи от степента на проявлението си и се манифестира различно при различните стада.

Един предполагаем причинител на имуносупресия, който често циркулира в храната на птиците, системите за хранене и постелките са микотоксините. Те представляват високотоксични гъбични метаболити, които имат подчертана имуносупресивна активност. Микотоксините често остават незабелязани, когато в птицефермите няма разработен действащ план за изследване, за системен и превантивен качествен и количествен контрол върху безопасността на фуражите. Обикновено, броят на контролираните микотоксини е ограничен до максимум четири често срещани типа, което
не включва огромното мнозинство от съществуващите микотоксини като замърсители на фуражите. Всъщност анализът, проведен през 2020 г., на замърсеността на фуражите с микотоксини, като глобален проблем при птиците, показва, че при 99% от изследваните проби са доказани два или повече вида микотоксини (Alltech  37+mycotoxin analytical services laboratory; 397 анализирани проби, с един от най-съвременните методи: UPLC-MS/MS). Над 56% от тези проби съдържат фумонизини, трихотецени тип В, зеараленон, фузарова киселина и други непопулярни микотоксини. Въпреки, че зърнените култури, комбинираните и другите фуражи най-често са замърсени с микотоксини, последните могат да се открият и като чести замърсители на материалите, използвани като постеля в помещенията за отглеждане на птици.

Ефекти на микотоксините върху контрола на заболяванията и резултатите от програмата за ваксиниране
Птиците са чувствителни към повечето микотоксини. Следователно, жизнено важно е последните да се разглеждат като една от потенциалните причини за имуносупресия [5, 6]. Микотоксините влияят на вродения и придобития имунитет при птиците, което от своя страна понижава имунния отговор към ваксините. Въпреки че ефектите на микотоксините върху бързо диференциращите и пролифериращи клетки са сложни, общият механизъм за имуносупресия е чрез инхибиране на протеиновия синтез [7]. В резултат на това сигналите за синтеза на антитела и имуноглобулини се регулират (редуцират) надолу [3, 5].

Хроничното излагане на микотоксини, дори при по-ниски нива, може да доведе до имуносупресия. Някои от по-често изследваните микотоксини, които могат директно да повлияят ефекта на ваксините, са афлатоксините, трихотецените, фумонизините и охратоксините. Други, като например, циклопиазоновата киселина (CPA), рубратоксините и цитрининът, също могат да причинят имуносупресия и неуспех на ваксинацията [7-9]. Изследванията, върху ваксиналния отговор при контаминация на фуражите с микотоксини, убедително показват намаляване титрите на антителата, редуциране броя на белите кръвни клетки и на имуноглобулините, на теглото на имунните органи, на средния дневен прираст и на растежната продуктивност [7].

Вирусите, за които е известно, че причиняват имуносупресия, обикновено се контролират чрез комбинация от различни ваксинации и програми за намаляване на стреса [10]. Микотоксините могат да възпрепятстват ефективността на ваксината срещу вирусните агенти, за които е известно, че причиняват имуносупресия. По тази причина, въпреки ваксинацията, проблемите с някои вирусни инфекции като инфекциозната бурсална болест (IBDV) и болестта на Marek продължават да се наблюдават при стадата. 

Съобщава се, че замърсяването на фуражите с афлатоксини понижава титрите на антителата срещу инфекциозната бурсална болест (IBDV), инфекциозен бронхит (IB) и нюкасълска болест (ND) при имунизирани птици [11, 12]. Има публикувани и немалко съобщения, че афлатоксините и Т-2 токсинът влияят неблагоприятно върху ефекта от ваксиналните програми срещу болестта на Марек при птиците [13, 14]. Доказано е също така, че някои фузариумни микотоксини, продуцирани от Fusarium spр., като  например деоксиниваленол (DON), влияят върху титрите на антителата спрямо IB и ND [15]. Освен това някои микотоксини могат да повлияят неблагоприятно и на новоизлюпените пиленца, получени от яйца на кокошки, хранени със замърсени с микотоксини фуражи, които причиняват висока ембрионална смъртност, намалена жизненост, понижена резистентност, и висока заболеваемост на същите [9, 16].

Ваксините, които се прилагат за контрол на бактериалните заболявания също са важни за птицевъдната индустрия [17]. Тъй като употребата на антибиотици и антибиотичната резистентност продължават да влияят върху производството на птици, ваксините срещу някои широкоразпространени хранителни патогени, като например, Salmonella spp., представляват несъмнен интерес. В литературата се съобщава, че микотоксините повишават чувствителността на стомашно-чревния епител към бактериални инфекции, не само спрямо Salmonella spp., но и спрямо други широкоразпространени ентеропатогени, като Е. coli и Clostridium spp. [5, 18-20]. Публикувани са данни, че микотоксините - деоксиниваленол (DON) и T-2 токсин, подобряват преживяемостта и устойчивостта на Salmonella spp. към макрофагите, които играят ключова роля в елиминирането на бактериалните инфекциозни агенти [19, 21]. Тези и други микотоксини увеличават провъзпалителните цитокини и хемокини в стомашно-чревния тракт на птиците и променят както Т-, така и В-клетъчните отговори. Имунният отговорът спрямо инфекциозни заболявания, причинени от Е. coli и Clostridium spp. също се влияе от микотоксините. Доказано е, че замърсеният, например, с деоксиниваленол (DON) фураж увеличава инцидентите, т. е. честотата на заболеваемост от некротичен ентерит при бройлерите, поради чревни увреждания, водещи до малабсорбция на протеините [18]. Увеличаването на хранителните вещества и специално на неусвоените от птиците протеини, създава благоприятна среда за растежа, развитието и токсинообразуването на Clostridium perfringens, като инфекциозен агент.

Използването на ваксини срещу кокцидиозата в птицевъдството е друг често използван инструмент за предотвратяване на производствените загуби, свързани с това заболяване. Доказано е, че замърсяването на фуражите с микотоксини може да повлияе на стомашно-чревната морфология, да влоши резултатите от лезиите, да увеличи броя на ооцистите и да повиши заболеваемостта на птиците от кокцидиоза [22].

Потенциални, индуцирани от микотоксини клинични лезии и полеви признаци
Клиничните признаци, свързани с микотоксините, често са подобни на други етиологични агенти. На хронични или по-ниски нива, микотоксините може и да не повдигат никакви явни червени знамена по отношение на производителността и чувствителността към болести, но в такива дози, силно повлияват имунните клетки и стомашно-чревната функция в организма, поради което, това са местата, за които първо трябва да се провери евентуалната им експозиция към микотоксини.

В производствените помещения някои от първите признаци, които се появяват във връзка с чревната дисфункция, са мокра постеля и увеличен процент на неусвоения фураж в торта. Нивата на амоняк в помещенията, също могат да бъдат повишени. При външен оглед на птиците често се наблюдават увеличени лезии на дерматит по стъпалото, мръсни и разрошени пера, както и влошено оперяване. Наблюдава се отказ от приемане на фураж и повишена консумация на вода.

При аутопсионно изследване на птиците могат да се наблюдават лезии в устната кухина и ерозии на стомаха, със или без провентрикулити. При червата често е налице повишен мукоиден ентерит, клетъчно зацапване на вилусния епител, нарушаване морфологията на чревната стена и наличие на пенесто или бледо воднисто цекално съдържание. Имунните органи, като фабрициева жлеза (Bursa of Fabricius), тимус и далак, са с намалено тегло и често изглеждат атрофирани. Налице е блед черен дроб с повишена ронливост и подутост на същия. Бъбреците могат да изглеждат бледи и подути, с увеличени уратни отлагания в гломерулите и уретерите. Другите органи и/или системи от органи също могат да бъдат сериозно засегнати, в зависимост от типа на микотоксините, дозата и продължителността на експозицията, поради което клиничните признаци често варират. Въпреки, че тези и много други симптоми могат да бъдат свързани с микотоксините, важно е да се изключат други потенциални причинители.

Този списък не е изчерпателен. Има и други клинични признаци, свързани с потенциалната имуносупресия на микотоксините.

Отчитането на микотоксините като проблем и стъпки за предотвратяване на допълнителни щети Цялостната картина на това как микотоксините влияят върху ваксините или ваксиналните програми в птицевъдството е смесена: въздействието е както директно, така и косвено. Микотоксините повлияват вирулентността на патогените чрез увеличаване инвазивността на имунните клетки и промени във факторите на микробната токсичност. Въпреки, че ролята на микотоксините върху имунната система е
сравнително добре проучена, все още са необходими допълнителни изследвания, за да се установят ролите на по-малко известните от тях и ефектите от хроничното излагане на тези по-непопулярни микотоксини. Когато обаче ваксината и ваксиналната програма се провали, задълбоченото изследване със сигурност трябва да включва пълен анализ на микотоксините. Оценката на фуражните суровини и избора на ефективни микотоксин-байндери, могат значително да подобрят успеха на ваксиналните програми в птицевъдството. Адсорбенти, които успешно контролират риска от множество микотоксини едновременно, като микотоксин-свързващия агент Mycosorb A+ на Alltech, могат и трябва да се използват не само за елиминиране на рисковите фактори, свързани с микотоксините, но и за повишаване ефективността на съвременните ваксинални програми в птицевъдството.

* Цитираните литературни източници са достъпни при поискване.
** Съдържание, предоставено от Alltech и ненаписано от редакторския екип на Feed Navigator.com. За повече информация относно тази статия, моля свържете се с Alltech.

Преводът е извършен от
проф. д-р С. Денев – Доктор на науките